Премята лятото косите си,
в задъхани шептения ме ромоли.
Занизва дните си в сърцето ми,
там вляво с пулса ми тупти...
Ще литнат птици в небесата,
ще затъгуват старите гнезда,
рисувайки, дъждът в стъклата
ще пее песните на есента.
Ала надеждата ще бъде в мене,
в копненията жарки на кръвта,
със синьото камбанено звънене
на чувствата ми - утринни цветя. ...