Очаквам с песен есента
Премята лятото косите си,
в задъхани шептения ме ромоли.
Занизва дните си в сърцето ми,
там вляво с пулса ми тупти...
Ще литнат птици в небесата,
ще затъгуват старите гнезда,
рисувайки, дъждът в стъклата
ще пее песните на есента.
Ала надеждата ще бъде в мене,
в копненията жарки на кръвта,
със синьото камбанено звънене
на чувствата ми - утринни цветя.
И есента край мен ще бъде нежна,
от дланите ми взела топлина,
На пръсти, тихо лятото си тръгва.
А аз я чакам с песен есента.
в задъхани шептения ме ромоли.
Занизва дните си в сърцето ми,
там вляво с пулса ми тупти...
Ще литнат птици в небесата,
ще затъгуват старите гнезда,
рисувайки, дъждът в стъклата
ще пее песните на есента.
Ала надеждата ще бъде в мене,
в копненията жарки на кръвта,
със синьото камбанено звънене
на чувствата ми - утринни цветя.
И есента край мен ще бъде нежна,
от дланите ми взела топлина,
На пръсти, тихо лятото си тръгва.
А аз я чакам с песен есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
И на мен ми хареса!
