26 окт. 2006 г., 12:49

ОЧАКВАМ ТЕ...

1.1K 0 21
                 Очаквам те...


В очите залезът последно се оглежда,
във дланите ми плахо зъзне вечерта,
небето стеле свойта облачна одежда
и втъква в нишки грейнала звезда.

Люлее вятърът със бащина милувка
по клоните заспиващи листа...
самотна птица във гнездото си тъгува,
заслушана в прозрачна тишина.

И аз... във празен ъгъл на нощта
се взирам нейде... търся те с очи,
на прага ми се спира уморен сънят,
кажи... ще дойдеш ли и ти?!


25.10.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз... във празен ъгъл на нощта
    се взирам нейде... търся те с очи,
    на прага ми се спира уморен сънят,
    кажи... ще дойдеш ли и ти?!


    Много силен финал!!!
    Поздрав, Гери!
  • Много нежно и ефирно.
    Трепетно и очакващо

    Поздрав и усмивка.
  • Ше дойде той, съня ще се разлепи
    и в синевата понесе,
    с изкрящи и лъчисти щепи -
    твойто утро в твоето сърце...

    Браво, Гери, прекрасно стихотворение!
  • Много, много ви благодаря, приятели!
    Роси, мила, прелестен е поетичният ти коментар, трогна ме! Благодаря!
    Поздрави и целувки на всички!
  • Ще дойда тихо,тихо ще приседна
    с поглед уморен пред твоята врата,
    а прагът ти, към мен навъсен,
    ще попита:- Где се скита до до сега?

    А, аз те дирих в нощите самотни,
    постилах люшнали звезди
    та стъпките до теб да бъдат леки
    и лунен прах събирах със очи.

    За тебе, свидна обич моя
    разтварях търсещи крила
    и пареше ме във душата зноя
    заради липсващата ти ръка.

    Но ето: чух гласа ти в мрака
    и пътя ми към тебе засия,
    за дългото ти чакане в отплата
    аз идвам любовта да ти даря.


    Поздрав за текста, Гери!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...