20 июл. 2007 г., 13:43

Очаквана прохлада 

  Поэзия
5.0 / 6
848 0 10
Ето, вдигна се слънцето, нависоко.
И запали денят своите мисли,
с маранята в откъснатост ехото
на къдели от жар се разнесе.
А небето е синьо и кротко,
няма облаче, няма и дъжд...
но в просъница шепнат листата,
че ще дойде прохладата изведнъж.
Ще запеят пак струйните капки
с дъх на лято по жарките устни
и със ноти в шептения кратки
ще припяват радости сладки... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »