Очаквана прохлада
Ето, вдигна се слънцето, нависоко.
И запали денят своите мисли,
с маранята в откъснатост ехото
на къдели от жар се разнесе.
А небето е синьо и кротко,
няма облаче, няма и дъжд...
но в просъница шепнат листата,
че ще дойде прохладата изведнъж.
Ще запеят пак струйните капки
с дъх на лято по жарките устни
и със ноти в шептения кратки
ще припяват радости сладки...
С гръм от радост небето ще викне,
птици в клони ще свият крила
и реката под звънките струи
ще танцува, превила снага.
Ето, малко остана от жегата,
само ден, може два... ще премине
и тогава ще си тръгне умората,
ще развее прохладата своите крила...
И запали денят своите мисли,
с маранята в откъснатост ехото
на къдели от жар се разнесе.
А небето е синьо и кротко,
няма облаче, няма и дъжд...
но в просъница шепнат листата,
че ще дойде прохладата изведнъж.
Ще запеят пак струйните капки
с дъх на лято по жарките устни
и със ноти в шептения кратки
ще припяват радости сладки...
С гръм от радост небето ще викне,
птици в клони ще свият крила
и реката под звънките струи
ще танцува, превила снага.
Ето, малко остана от жегата,
само ден, може два... ще премине
и тогава ще си тръгне умората,
ще развее прохладата своите крила...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
