Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jul 20, 2007, 1:43 PM

Очаквана прохлада 

  Poetry
784 0 10
Ето, вдигна се слънцето, нависоко.
И запали денят своите мисли,
с маранята в откъснатост ехото
на къдели от жар се разнесе.
А небето е синьо и кротко,
няма облаче, няма и дъжд...
но в просъница шепнат листата,
че ще дойде прохладата изведнъж.
Ще запеят пак струйните  капки
с дъх на лято по жарките устни
и със ноти  в шептения кратки
ще припяват  радости сладки...
С гръм от радост небето ще викне,
птици в клони ще свият крила
и реката под звънките струи
ще танцува, превила снага.
Ето, малко остана от жегата,
само ден, може два... ще премине
и тогава ще си тръгне умората,
ще развее прохладата своите крила...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??