Очакване
Аз вече чакам само полунощ,
когато идва нова дата.
Денят без теб е скучен. Лош.
Най-хубавото. Безвъзвратен.
И после следващ. Нов и друг.
Стрелките на часовника се гонят.
Броя ги часовете, като луд,
до миг, за който Господа се моля..
Да бъда с теб. И ти да ме обичаш,
да те обичам аз във нелюбовен свят.
Живота е на нищо толкоз заприличал –
един такъв банален. И без цвят.
А двамата със теб ще украсим,
една самотна мъничка планета,
в която от любов ще се роди,
най-чаканото слънце. За да свети...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
06.06.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
