Очакване ...
С притворени очи, сама
и както всички, тягостно,
какво не - и аз очаквам ...
А колко често, крещящо
очакване, разпалва ме ...
Не рядко пък и с наслада -
отделям време някому,
в напрегнато очакване ...
Две минути, понякога,
а ни се струват безкрайни,
секунди няколко даже ...
И светкавично, по навик,
някак бързо забравяме -
завърши ли всичко с радост ...
Но, сякаш тъй постоянно -
неприятност, нечакана,
съдбата все ни стоварва ...
Няма как, да не се справим,
щом сме упорити, здрави ...
И с вярата Божия в нас... . ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
