dorageorg (Дора Пежгорска) dorageorg (Дора Пежгорска)
13 211
21 июл. 2025 г., 16:23

Очакване ...

287 3 7


С притворени очи, сама
и както всички, тягостно,
какво не - и аз очаквам ...
А колко често, крещящо
очакване, разпалва ме ...
Не рядко пък и с наслада -
отделям време някому,
в напрегнато очакване ...
Две минути, понякога,
а ни се струват безкрайни,
секунди няколко даже ...
И светкавично, по навик,
някак бързо забравяме -
завърши ли всичко с радост ...
Но, сякаш тъй постоянно -
неприятност, нечакана,
съдбата все ни стоварва ...
Няма как, да не се справим,
щом сме упорити, здрави ...
И с вярата Божия в нас...                                        .                                                                                                                                                                                                       ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Благодаря ви за Любими, приятели - Бо и Младен!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Благодаря за допълващия коментар, Младен!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Прекрасен стих, Дора!
    Мъдър и много поучителен.
    Поздравление!

    П.П. Но нека никога да не забравяме и мисълта на Свети апостол Павел: "Искам да сторя добро, но злото ме изпреварва!"
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Дейна.1, много ти благодаря!
  • Дейна.1 (Д.П.)
    Дейна.1 (Д.П.)
    "Няма как, да не се справим,
    щом сме упорити, здрави ...
    И с вярата Божия в нас... "
    Много хубаво казано! Хареса ми, Дора!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0