Очакваш да ти кажа остани,

очакваш, ти обичаш да си важен.

Очакваш да не казвам престани.

За ласките ми знам, че ти си жаден.

Очакваш аз да правя всяка крачка,

от всяка моя стъпка его си градиш,

а моето с твоята потъпка,

но стига вече, престани.

Нямам сили, нямам да дочакам,

за твоето обичам няма да те моля!

Ще спра да те желая и очаквам!

Не е ли вече време край да сложа?

Колко време, колко дълго плаках.

Капки, капки, вирове и океани.

В несигурна и нестабилна лодка плавах,

не в тихото море, а във водопади.