13.08.2010 г., 23:32

Очакваш

711 0 1

Очакваш да ти кажа остани,

очакваш, ти обичаш да си важен.

Очакваш да не казвам престани.

За ласките ми знам, че ти си жаден.

 

Очакваш аз да правя всяка крачка,

от всяка моя стъпка его си градиш,

а моето с твоята потъпка,

но стига вече, престани.

 

Нямам сили, нямам да дочакам,

за твоето обичам няма да те моля!

Ще спра да те желая и очаквам!

Не е ли вече време край да сложа?

 

Колко време, колко дълго плаках.

Капки, капки, вирове и океани.

В несигурна и нестабилна лодка плавах,

не в тихото море, а във водопади.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежанка Минчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...