ОЧИ
В очите на бездомника поглеждам,
дълбоки, празни руини,
запълнени с единствена тревожност,
къде да спи, дали ще спи?
В очите на самотника се взирам,
запълнени блата с вода и кал,
в които спомени затъват
и ден след ден умират бавно там.
В очите на жена -красива, млада,
влюбена, отвеяна дори,
откривам заслепителният блясък,
в който и сърцето и тупти.
А в моите очи - дали се взират?
Дали издават ме? Какво се питат?
Не нужно е с думи да описвам,
Очите са романа, в който пише!
© Николинка Йорданова Все права защищены