Oct 19, 2015, 6:07 PM

Очи

  Poetry » Other
833 0 0

ОЧИ

 

В очите на бездомника поглеждам,

дълбоки, празни руини,

запълнени с единствена тревожност,

къде да спи, дали ще спи?

 

В очите на самотника се взирам,

запълнени блата с вода и кал,

в които спомени затъват 

и ден след ден умират бавно там.

 

В очите на жена -красива, млада,

влюбена, отвеяна дори,

откривам заслепителният блясък,

в който и сърцето и тупти.

 

А в моите очи - дали се взират?

Дали издават ме? Какво се питат?

Не нужно е с думи да описвам,

Очите са романа, в който пише!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...