ОЧИ

В очите на бездомника поглеждам,

дълбоки, празни руини,

запълнени с единствена тревожност,

къде да спи, дали ще спи?

В очите на самотника се взирам,

запълнени блата с вода и кал,

в които спомени затъват 

и ден след ден умират бавно там.

В очите на жена -красива, млада,

влюбена, отвеяна дори,

откривам заслепителният блясък,

в който и сърцето и тупти.

А в моите очи - дали се взират?

Дали издават ме? Какво се питат?

Не нужно е с думи да описвам,

Очите са романа, в който пише!