Очи на мъж
Обърна се наопаки
и слънцето без теб.
Очи склопи
и в запада потъна
ожарено.
Кому да кажа
колко, как боли...
а нищичко от мен
не е изстинало.
Ръцете ми - огньове с липси,
и гори
в подребрието
точно във сърцето,
във пламък луд
ще се изпепели
последната ми
кипнала надежда.
Ще изтекат пороища
от всичките реки,
събрали в мен
водите си по изгрев,
ще може ли съдбата
с тях да изгаси
пожара ти - очи на мъж
във мене влюбен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
