Обърна се наопаки
и слънцето без теб.
Очи склопи
и в запада потъна
ожарено.
Кому да кажа
колко, как боли...
а нищичко от мен
не е изстинало.
Ръцете ми - огньове с липси,
и гори
в подребрието
точно във сърцето,
във пламък луд
ще се изпепели
последната ми
кипнала надежда.
Ще изтекат пороища
от всичките реки,
събрали в мен
водите си по изгрев,
ще може ли съдбата
с тях да изгаси
пожара ти - очи на мъж
във мене влюбен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
