Обърна се наопаки
и слънцето без теб.
Очи склопи
и в запада потъна
ожарено.
Кому да кажа
колко, как боли...
а нищичко от мен
не е изстинало.
Ръцете ми - огньове с липси,
и гори
в подребрието
точно във сърцето,
във пламък луд
ще се изпепели
последната ми
кипнала надежда.
Ще изтекат пороища
от всичките реки,
събрали в мен
водите си по изгрев,
ще може ли съдбата
с тях да изгаси
пожара ти - очи на мъж
във мене влюбен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
