18.04.2010 г., 20:08 ч.

Очи на мъж 

  Поезия
744 0 18

Обърна се наопаки
и слънцето без теб.
Очи склопи
и в запада потъна
ожарено.
Кому да кажа
колко, как боли...
а нищичко  от мен
не е изстинало.
Ръцете ми - огньове с липси,
и гори
в подребрието
точно във сърцето,
във пламък луд
ще се изпепели
последната ми
кипнала надежда.
Ще изтекат пороища  
от всичките реки,
събрали в мен
водите си по изгрев,
ще може ли съдбата
с тях да изгаси
пожара ти - очи на мъж
във мене влюбен.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??