30 апр. 2009 г., 18:47

Очила

862 0 4

Всеки сложил очилата,
с цвят присъщ му на душата.
Някои носят ярко червени,
а други тъжно избелели,
трети са в небесното синьо,
а някои нямат и цвят...
И сблъсквам се всяка минута
с цветове на дъга,
понякога е толкова пъстра,
а друг път е просто мъгла.
И всеки ден виждам
хора с нов чифт очила,
захвърлили старите,
те започват деня.
Понякога често ги сменят,
с минутите и часовете,
дори със секундите си представете.
И от мрачно черните стъкла,
слагат ярко жълтите слънца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Допада ми поезията ти! хубава метафора си използвала
  • Положителна малка принцеса си
  • Ех...драго ми е да видя едно хубаво произведение на някой от младите публикуващи. Браво!
  • За нищо на света не сменям черните си очила обичам си ги и се чувствам чудесно с тях, стихото е замислящо, ама къде забрави розовите очила ?!? Накъде без тях, Магиии-човек вижда любовта само докато ги носи

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...