30 апр. 2009 г., 18:47

Очила

855 0 4

Всеки сложил очилата,
с цвят присъщ му на душата.
Някои носят ярко червени,
а други тъжно избелели,
трети са в небесното синьо,
а някои нямат и цвят...
И сблъсквам се всяка минута
с цветове на дъга,
понякога е толкова пъстра,
а друг път е просто мъгла.
И всеки ден виждам
хора с нов чифт очила,
захвърлили старите,
те започват деня.
Понякога често ги сменят,
с минутите и часовете,
дори със секундите си представете.
И от мрачно черните стъкла,
слагат ярко жълтите слънца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Допада ми поезията ти! хубава метафора си използвала
  • Положителна малка принцеса си
  • Ех...драго ми е да видя едно хубаво произведение на някой от младите публикуващи. Браво!
  • За нищо на света не сменям черните си очила обичам си ги и се чувствам чудесно с тях, стихото е замислящо, ама къде забрави розовите очила ?!? Накъде без тях, Магиии-човек вижда любовта само докато ги носи

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...