30 abr 2009, 18:47

Очила

853 0 4

Всеки сложил очилата,
с цвят присъщ му на душата.
Някои носят ярко червени,
а други тъжно избелели,
трети са в небесното синьо,
а някои нямат и цвят...
И сблъсквам се всяка минута
с цветове на дъга,
понякога е толкова пъстра,
а друг път е просто мъгла.
И всеки ден виждам
хора с нов чифт очила,
захвърлили старите,
те започват деня.
Понякога често ги сменят,
с минутите и часовете,
дори със секундите си представете.
И от мрачно черните стъкла,
слагат ярко жълтите слънца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допада ми поезията ти! хубава метафора си използвала
  • Положителна малка принцеса си
  • Ех...драго ми е да видя едно хубаво произведение на някой от младите публикуващи. Браво!
  • За нищо на света не сменям черните си очила обичам си ги и се чувствам чудесно с тях, стихото е замислящо, ама къде забрави розовите очила ?!? Накъде без тях, Магиии-човек вижда любовта само докато ги носи

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...