малка_любознателка (Маги Петкова)
35 52
30.04.2009 г., 18:47 ч.

Очила 

  Поезия » Философска
568 0 4

Всеки сложил очилата,
с цвят присъщ му на душата.
Някои носят ярко червени,
а други тъжно избелели,
трети са в небесното синьо,
а някои нямат и цвят...
И сблъсквам се всяка минута
с цветове на дъга,
понякога е толкова пъстра,
а друг път е просто мъгла.
И всеки ден виждам
хора с нов чифт очила,
захвърлили старите,
те започват деня.
Понякога често ги сменят,
с минутите и часовете,
дори със секундите си представете.
И от мрачно черните стъкла,
слагат ярко жълтите слънца.

© Маги Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Допада ми поезията ти! хубава метафора си използвала
  • Положителна малка принцеса си
  • Ех...драго ми е да видя едно хубаво произведение на някой от младите публикуващи. Браво!
  • За нищо на света не сменям черните си очила обичам си ги и се чувствам чудесно с тях, стихото е замислящо, ама къде забрави розовите очила ?!? Накъде без тях, Магиии-човек вижда любовта само докато ги носи
Предложения
: ??:??