30.04.2009 г., 18:47

Очила

848 0 4

Всеки сложил очилата,
с цвят присъщ му на душата.
Някои носят ярко червени,
а други тъжно избелели,
трети са в небесното синьо,
а някои нямат и цвят...
И сблъсквам се всяка минута
с цветове на дъга,
понякога е толкова пъстра,
а друг път е просто мъгла.
И всеки ден виждам
хора с нов чифт очила,
захвърлили старите,
те започват деня.
Понякога често ги сменят,
с минутите и часовете,
дори със секундите си представете.
И от мрачно черните стъкла,
слагат ярко жълтите слънца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допада ми поезията ти! хубава метафора си използвала
  • Положителна малка принцеса си
  • Ех...драго ми е да видя едно хубаво произведение на някой от младите публикуващи. Браво!
  • За нищо на света не сменям черните си очила обичам си ги и се чувствам чудесно с тях, стихото е замислящо, ама къде забрави розовите очила ?!? Накъде без тях, Магиии-човек вижда любовта само докато ги носи

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...