Очите ми говорят
Питат ме защо за него не говоря,
нали обичала съм много?
А аз очи притварям
и думите в сърцето скривам.
Отново споменават неговото име...
И това се случва всеки ден!
Напомнят ми, душата те раняват.
И този кръговрат е вечен!
Питат ме за него, сякаш, че не знаят,
колко много болка ми е причинил.
В раните се ровят още.
Сякаш времето е спряло и няма кой да ме спаси!
Питат ме за него, но аз нямам вече сили.
Сърцето свито е и пази думите за себе си.
Няма смисъл гласно да говоря.
Болката в очите ми достатъчно личи!
Посветено на онези спомени,
които не спират да питат за него!
нали обичала съм много?
А аз очи притварям
и думите в сърцето скривам.
Отново споменават неговото име...
И това се случва всеки ден!
Напомнят ми, душата те раняват.
И този кръговрат е вечен!
Питат ме за него, сякаш, че не знаят,
колко много болка ми е причинил.
В раните се ровят още.
Сякаш времето е спряло и няма кой да ме спаси!
Питат ме за него, но аз нямам вече сили.
Сърцето свито е и пази думите за себе си.
Няма смисъл гласно да говоря.
Болката в очите ми достатъчно личи!
Посветено на онези спомени,
които не спират да питат за него!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
!