Mar 16, 2008, 10:52 AM

Очите ми говорят

  Poetry » Love
1.2K 0 6
Питат ме защо за него не говоря,
нали обичала съм много?
А аз очи притварям
и думите в сърцето скривам.

Отново споменават неговото име...
И това се случва всеки ден!
Напомнят ми, душата те раняват.
И този кръговрат е вечен!

Питат ме за него, сякаш, че не знаят,
колко много болка ми е причинил.
В раните се ровят още.
Сякаш времето е спряло и няма кой да ме спаси!

Питат ме за него, но аз нямам вече сили.
Сърцето свито е и пази думите за себе си.
Няма смисъл гласно да говоря.
Болката в очите ми достатъчно личи!



Посветено на онези спомени,
които не спират да питат за него!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...