Очите ми със сълзите видя ли?
Не са ли като бляскави кристали,
които от тъгата се втвърдяват,
но от усмивката ти - бързо се стопяват.
Сърцето ми, горещо като лава,
любов, любов и пак любов ти дава!
Ръцете ми тъй нежно те прегръщат,
че всяка тъмнина от теб пропъждат!
От устните, целувки само искай,
не ги жали, а силно ги притискай -
в мига, когато с твоите се слеят!
Без тях стоят безмълвни и пустеят...
© Теодора Петрова Все права защищены