Очите на нощта
Закътала в сърцето болки стари
и шепот на окапали листа,
във струни скъсани китара -
плача на неизплакана душа
и избеляла рокля на цветя;
обувките - протрити грешни стъпки,
с очи отворени в нощта,
забравила и смях, и тръпка,
заслушана в рефрена на дъжда,
дали в очакване будува
или очакването е съня,
прогонен от години самота
или над себе си умува
живота свой къде изгуби,
кога пропусна любовта...
На хоризонта утрото проблясва,
нощта потъва в млечната мъгла,
поредната надежда си отива,
с притворената незаключена врата...
Денят безсъница отмива... До вечерта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
