argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
31 мар. 2018 г., 15:40

Очите на прегръдката са сини 

  Поэзия
1040 9 7


на М.Н.

 

Бяла лястовица - обич преболяла -
всеки сам побива кръст на свойта църква.
Сам заслон си прави, стигне ли го хала.
И камбана връзва под гнездо на щъркел.

 

Нека гъгне като поп пиян съдбата,
пак черешите ще светят с плодни къдри.
Този свят е оцелял до днешна дата - 
не от Бог да бъдат хората по-мъдри.

 

Не от думите венци да си оплитат,
а след думите да бъдат още хора.
Имам нужда от приятел, не от свита,
пред която с глас прегракнал сам да споря.

 

Имам нужда от хиляда неизвестни,
от шише ракия - силна като слово.
С враговете си до край да бъда честен,
с точен мерник и запаси от олово.

 

Две врабчета да нахраня на перваза
и до гроб да бъда сит от две смокини.
Цял живот една любов за теб опазил -
с две очи да ме прегърнеш - нежност синя!

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??