2 сент. 2008 г., 13:22

Очите недоизплакаха нощта

792 0 11
 

Върху устните заспаха чувствата,

а очите недоизплакаха нощта...

и полетя със белите криле заблудата,

за да кацне в изпепелената душа...

 

Молеха се на икона премълчани истини,

а лъжата облече копринени преструвки.

По устните, от мълчание изстинали,

заваля дъжд от  фалшиви усмивки.

 

Не избягаха на  миналото сенките,

предрекоха  с измама вечността...

И удавиха се думите - безценните,

преди да дойде времето на любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...