Sep 2, 2008, 1:22 PM

Очите недоизплакаха нощта 

  Poetry » Phylosophy
609 0 11
 

Върху устните заспаха чувствата,

а очите недоизплакаха нощта...

и полетя със белите криле заблудата,

за да кацне в изпепелената душа...

 

Молеха се на икона премълчани истини,

а лъжата облече копринени преструвки.

По устните, от мълчание изстинали,

заваля дъжд от  фалшиви усмивки.

 

Не избягаха на  миналото сенките,

предрекоха  с измама вечността...

И удавиха се думите - безценните,

преди да дойде времето на любовта...

© something else All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??