18 янв. 2009 г., 10:42

Очите ти...

2K 0 6

 

Очите ти…

 

„Две хубави  очи. Душата на дете”, Яворов

 

 

Две хубави очи ме гледат и зоват.

От тях не мога поглед да откъсна.

Като слънца ми греят във нощта.

И огнена жарава в мене пръскат.

 

В зори са даже още по-красиви.

И като капчици роса блестят.

Лъчи и синева във тях преливат.

През тях аз виждам твоята душа.

 

Очите ти без думи и без звук

във обич и във вярност ми се вричат.

Повярвай ми, че няма никой друг

по-истински от мен да те обича.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашо Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Очите са вдъхновение, магия!
    И е много трудно да се опишат.
    А стихотворението на Яворов задължава още повече!

    Благодаря Ви приятели, за вниманието и хубавите думи!

    Благодаря ти Мая, за добрите думи,
    че ми даде повод за размисъл,
    след което направих промени в стиха!

    И нека има Любов
    и блясък в очите на всички!
  • хубаво е стихотворението, поздравления!
  • Опияняващо!
  • "Две слънца" е подходящото заглавие, поне за мен. Добре дошъл Сашо. Тук има мноооооооого за четене!
  • яворовото заглавие предполага повече старание

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...