Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат.
Ще коленичат твоите очи
пред пропастта на зейналата рана.
Сърцето горделиво ще мълчи,
но те ще заповядат да остана.
© Мария Панайотова Все права защищены