В кирпичена къщурка до дерето,           

там някъде накрая на селцето,

живееха двамина доста стари,

но инак сродни по душа другари.

Преди около година бяха трима,

ала стопанката им се спомина

и днес деляха радост и несгоди,

дядото Хасан с магарето Методи.

Връзката им беше взаимно полезна,

но неочаквано магарето изчезна.

Навред го търси. Цялата мера обходи,

ала ни вест, ни кост от стария Методи.

Описвайки създалото се положение,

подаде за издирване прошение.

Кварталният подходи отговорно.

Разтърси се и установи безспорно:

"В съседно село е засечено магаре.

По белези на търсеното отговаря!

За потвърждаване на тази справка

е необходима бърза, очна ставка."

На следващия ден, преди обяд,

ведно със полицейския наряд,

Хасан бе до порутени дувари,

когато чу гласа на своето магаре.

Усетило човека, който тъй обича,

плачеше на глас щастливото добиче.

Разбраха...щом магарето така звучи,

че съществува очна ставка без очи.

А старият Хасан си бършеше окото.

"Май влезе ми прашинка от сеното...

Абе,...какво ви баламосвам бе момчета...

От радост плача,...като таз душица клета."