7 янв. 2020 г., 15:29

Ода за киселото зеле

1K 0 0

Зимъска щом пуши комина,

към блюдо “зурличка от Грух”

добавя ли рой витамини,

ще вдинат те бойния дух.

 

Та четвърт от зеле нарязвам,

поръсвам с пипера червен.

Вън слънце дори да залязва,

в чинията грейнал е ден.

 

И сърбам си пак саламура -

тя силата ще удвои.

Пищов ако имам, в кобура

той мирен не ще да стои.

 

Не съм с пияндета, заплели

езици, не съм гевезе.

Ти, зеле (Ех, мътни те взели!),

с бульон трезве мене превзе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...