7.01.2020 г., 15:29

Ода за киселото зеле

1K 0 0

Зимъска щом пуши комина,

към блюдо “зурличка от Грух”

добавя ли рой витамини,

ще вдинат те бойния дух.

 

Та четвърт от зеле нарязвам,

поръсвам с пипера червен.

Вън слънце дори да залязва,

в чинията грейнал е ден.

 

И сърбам си пак саламура -

тя силата ще удвои.

Пищов ако имам, в кобура

той мирен не ще да стои.

 

Не съм с пияндета, заплели

езици, не съм гевезе.

Ти, зеле (Ех, мътни те взели!),

с бульон трезве мене превзе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...