7.01.2020 г., 15:29

Ода за киселото зеле

1K 0 0

Зимъска щом пуши комина,

към блюдо “зурличка от Грух”

добавя ли рой витамини,

ще вдинат те бойния дух.

 

Та четвърт от зеле нарязвам,

поръсвам с пипера червен.

Вън слънце дори да залязва,

в чинията грейнал е ден.

 

И сърбам си пак саламура -

тя силата ще удвои.

Пищов ако имам, в кобура

той мирен не ще да стои.

 

Не съм с пияндета, заплели

езици, не съм гевезе.

Ти, зеле (Ех, мътни те взели!),

с бульон трезве мене превзе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...