Ода за Софийския Котарак
Нощ... Надрусан депутатин. Будка с охранител.
Чест отдава стар гавазин с непорочна страст.
А отсреща - Котаранчо, прост осеменител -
Пиш си прави, без да пита, до подстриган храст.
В миг на ярост правомощна кипва депутата.
Със служебна карта маха, плаши с пистолет:
"Кой те пусна да пикаеш баш пък в БОДК*-то?
Твойта мамица бъхлива, мишкояд проклет!"
Без да встъпва във дебати нелюбвеобилни,
Скача към корниза ловко рижият котак.
Изведнъж сред полумрака - две лица цивилни
Някого събарят в локва, и се чува "щрак".
Пребледняло, изтрезняло, с ярки белезници -
Депутатско тлъсто тяло в локвата седи.
И се стича през крачола не съвсем водица,
И едничка мисъл плува в мътните води.
А от изток,
през мъглата,
Слънцето изгрява!
Сред лъчи
от чисто злато,
като монумент,
Изгрева посреща -
гордо,
сред човешка плява -
Котарак
по родословна,
по душа - Поет!
________________________________________________________
*БОДК - Бюро за обслужване на дипломатическия корпус
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
