14 мар. 2018 г., 11:54

Одрин

1.5K 0 0
  1. Одрин

В тринайстата тринайсти март дойде

и Одрин падна!

Непревземаем, непристъпен форд,

непобедим,

но пред тринайсти падна!

 

Османската имперска сила рухна

пред полковете в боен марш парадни,

вековният разпоредител е на колене,

пред Одринската крепост

вятър пролетен подухна . . .

 

Кратко време

железни армии роди,

железна воля с Българския марш

отекна в страховити стъпки,

вековните страдания тринайсти награди!

 

Гърди в гърди

и щик във щик,

на̀порът бе страшен,

отвързан излетя победен, мощен вик,

грохотът ревеше,

сипеше гърмът,

врагът бе онемял,

героят бе велик!

 

Блажени са окрилените духом,

трамплин вековен ги подема,

във полетът неотразим

звучи тръба на бойната поема

сега и тук

във възгласът невъзразим!

 

Заключена вековна порта

показа катинар строшен,

отвори неотворени врати,

отпред вървяха армиите горди

очи в очи с вековните беди!

 

Криле стоманени

сред цялата почуда полетяха,

светът замръзнал ги видя,

знаме подвигът през март развя,

дъждът изсипа Българската си вода . . .

 

Европа гледаше

родената велика сила,

Европа стори мълчалив поклон,

тя сляпа бе, не бе открила

пробуден в блясъка

стоманен ескадрон!

 

В тринайстата тринайсти март изгря

и Одрин падна!

Непевземаем форд

предаде се пред невидяна сила,

имперският разпоредител

приведен бе пред устрем горд

на млада ескадрила,

вековен поробител

сразен, разбит, на колене

пред Новия свободен повелител!

 

гр. София, 13.03.2018 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...