18 февр. 2020 г., 10:44

Офисна приказка - втора част

797 0 2

Когато компът ти забие, 
а системата умре
на тебе бира ти се пие,
а това не е добре. 

 

Не ще да се качи проекта,
а вече минал е часът...
Няма работа перфектна,
тъй е то и тоя път.

 

Иска ти се да си ходиш,
че навънка здрач цари.
Но не става, без да можеш
да качиш проекта ти. 

 

Тъй че чакаш и се пулиш
ти във тъпия екран,
и за кой ли път се чудиш
тоя сървър де е сврян. 

 

Най-накрая нещото се качва,
ти си веч за старт готов
че за днеска спря да бачкаш
утре иде проект нов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...