Огледай се във мен, в очите ми.
И нека да ти бъда огледалото.
Болката си изсипи в душата ми,
съмненията в шепите ми остави.
Огледай се, в очите ми и виж сълзите си.
По дланите ми, греховете ти простени.
Нозете ми, от тях следите са дълбоки,
оставени от твоите спомени.
Огледай се във мен, когато видиш себе си
стистни пестници и със зъби скърцащи...
разбий го огледалото...
в окото ти ще бъда стъкалцето и сълзата,
От нея ще поникнат слънчогледи,
ще бъде топло, светло и красиво!
Във мене се огледай, с мислите си...
в душата ти е слънцето посято.
© Евгения Тодорова Все права защищены