Огледалце, огледалце

13 авг. 2007 г., 16:06

Поэзия

489 0 1

Огледалце, огледалце ти,
къде отиде красотата,
моля те, ти ми отговори,
защо посивя така тревата?

Защо всеки плод загина
и света обърна своя ход,
всяка радост ни подмина
и потегли из този брод.

Очите сини посивяха,
прах заля ни изведнъж
и ръцете бързащи се спряха,
гонещи тичащият мъж.

Който от любовта избяга,
нали, огледалце, кажи!
Затова всичко живо страда
и болезнен стон в небето лети.