Огледалце, огледалце
Огледалце, огледалце ти,
къде отиде красотата,
моля те, ти ми отговори,
защо посивя така тревата?
Защо всеки плод загина
и света обърна своя ход,
всяка радост ни подмина
и потегли из този брод.
Очите сини посивяха,
прах заля ни изведнъж
и ръцете бързащи се спряха,
гонещи тичащият мъж.
Който от любовта избяга,
нали, огледалце, кажи!
Затова всичко живо страда
и болезнен стон в небето лети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Няма значение Все права защищены
