22 июн. 2009 г., 17:47

Огледало

4.3K 9 39



Не бях виждала такива очи,

по-весели от глъчка в лунапарк,

две бистри езера под две дъги,

не различаващи другар от  враг.

 

Не бях срещала подобни очи,

с пламтящи, вихрени огньове…

Без спомен за отминали сълзи,

без ярост, мъка и окови…

 

Не бях се вглеждала в тези очи,

но зърнах ги случайно в огледало.

Събрали бяха милион тъги,

а отражението беше… онемяло.



П.П. На М., защото видях себе си в очите ủ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Красиво!
  • Красиво и въздействащо! Браво!
  • Много мило, благодаря!
  • Анни, отдавна не бях чел твой стих и тази сутрин в 2,30( безсъница) прочетох този твой стих. Анни ти ме разби, страхотно попадение. Нямам думи колко ми хареса.!!! Браво Анни, гордея се с теб! Всяка дума е в десетката. А първия стих го слагам плътно до: Настане вечер, месец изгрее........

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...