Огледало
Не бях виждала такива очи,
по-весели от глъчка в лунапарк,
две бистри езера под две дъги,
не различаващи другар от враг.
Не бях срещала подобни очи,
с пламтящи, вихрени огньове…
Без спомен за отминали сълзи,
без ярост, мъка и окови…
Не бях се вглеждала в тези очи,
но зърнах ги случайно в огледало.
Събрали бяха милион тъги,
а отражението беше… онемяло.
П.П. На М., защото видях себе си в очите ủ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
