Огледало Любов
Любов във чаши няма да налея,
че в тях наливам други питиета.
За нея мога песни да запея,
а също да напиша и куплети.
За нея мога тихо да разказвам.
Тя не обича шум и олелия.
Аз, близостта ú с мен, ще я показвам -
не съм себеобичащ да се крия.
Тя винаги ще бъде във очите,
та, който ме погледне, да я зърне.
Ще бъде смисъл в нощите и дните.
Кадем ще е на утрешното сбъдване.
Щом видите усмивката красива
дори и да съм сам, ще разберете,
че тя е в мен и много е щастлива.
Не я търсете, моля ви, в ръцете!
Невидима, изпълва ме изцяло
и с мисълта ми често се пилеят...
Дори не ми е нужно огледало.
Аз вече се оглеждам само в нея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Поздрави !
