Огнен полъх...

А... любовта е... като жарава...

Изгряла под лазурното небе...

Родила се от шепа слънце,

тя  посети и моето сърце...

И пламват в миг небесните китари...

И танцуват две дяволски очи...

А огънят гори тъй шумно,

че Вселената даже кънти!

И изгаря месечината, пропита

от тези катаклизми на нощта,

а цигулка нейде в здрача се дочува

и танцуват две влюбени тела!

Преплетени в едно, като цяло...

Бушува огън, хвърчат искри...

И морето гледа занемяло,

а небето лудо гори...

Рисувам аз с горящи пръсти

по  жаравените от любов души...

А  звездите... тръпнат...

занемели...

и огънят диво гори...