Sep 4, 2008, 3:49 PM

Огнен полъх...

  Poetry » Love
1.1K 0 0

А... любовта е... като жарава...

Изгряла под лазурното небе...

Родила се от шепа слънце,

тя  посети и моето сърце...

 

 

 

 

И пламват в миг небесните китари...

И танцуват две дяволски очи...

А огънят гори тъй шумно,

че Вселената даже кънти!

 

 

 

 

И изгаря месечината, пропита

от тези катаклизми на нощта,

а цигулка нейде в здрача се дочува

и танцуват две влюбени тела!

 

 

 

 

Преплетени в едно, като цяло...

Бушува огън, хвърчат искри...

И морето гледа занемяло,

а небето лудо гори...

 

 

 

 

Рисувам аз с горящи пръсти

по  жаравените от любов души...

А  звездите... тръпнат...

занемели...

и огънят диво гори...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...