27 окт. 2011 г., 17:44

Огнено зайче

579 0 0

ОГНЕНО ЗАЙЧЕ

 

Зимна нощ. Безснежен студ и мраз навън.

Безлунна тъмнина обвива земята.

В стаята горещо е. Във вълшебен сън

повежда баба със приказки децата.

 

В ъгъла се кипри печица желана,

залива стаята със кротка топлина...

От дупка на капака - ей, по тавана,

танцува зайченце от светлина...

 

Зъл вятър вън напира и вилней,

а зайче огнено играе ли играй...

Очи гледат, сърцето весело се смей...

Танцувай, играй, мило зайченце, без край!

 

Къде ли си сега, зайченце любимо?

Къде остана детски смях неповторим?

Остана в миналото ти като живо.

спомен от скъп, най-скъп за мен, така незрим...

 

Живеем във времена бързи и модерни.

В апартаменти, удобства, коли...

При все това на спомена сме ний верни,

за случка някоя от него ни боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...