27 окт. 2011 г., 17:44

Огнено зайче

584 0 0

ОГНЕНО ЗАЙЧЕ

 

Зимна нощ. Безснежен студ и мраз навън.

Безлунна тъмнина обвива земята.

В стаята горещо е. Във вълшебен сън

повежда баба със приказки децата.

 

В ъгъла се кипри печица желана,

залива стаята със кротка топлина...

От дупка на капака - ей, по тавана,

танцува зайченце от светлина...

 

Зъл вятър вън напира и вилней,

а зайче огнено играе ли играй...

Очи гледат, сърцето весело се смей...

Танцувай, играй, мило зайченце, без край!

 

Къде ли си сега, зайченце любимо?

Къде остана детски смях неповторим?

Остана в миналото ти като живо.

спомен от скъп, най-скъп за мен, така незрим...

 

Живеем във времена бързи и модерни.

В апартаменти, удобства, коли...

При все това на спомена сме ний верни,

за случка някоя от него ни боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...