27.10.2011 г., 17:44 ч.

Огнено зайче 

  Поезия
377 0 0

ОГНЕНО ЗАЙЧЕ

 

Зимна нощ. Безснежен студ и мраз навън.

Безлунна тъмнина обвива земята.

В стаята горещо е. Във вълшебен сън

повежда баба със приказки децата.

 

В ъгъла се кипри печица желана,

залива стаята със кротка топлина...

От дупка на капака - ей, по тавана,

танцува зайченце от светлина...

 

Зъл вятър вън напира и вилней,

а зайче огнено играе ли играй...

Очи гледат, сърцето весело се смей...

Танцувай, играй, мило зайченце, без край!

 

Къде ли си сега, зайченце любимо?

Къде остана детски смях неповторим?

Остана в миналото ти като живо.

спомен от скъп, най-скъп за мен, така незрим...

 

Живеем във времена бързи и модерни.

В апартаменти, удобства, коли...

При все това на спомена сме ний верни,

за случка някоя от него ни боли.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??