ОГНЕНО ЗАЙЧЕ

Зимна нощ. Безснежен студ и мраз навън.

Безлунна тъмнина обвива земята.

В стаята горещо е. Във вълшебен сън

повежда баба със приказки децата.

В ъгъла се кипри печица желана,

залива стаята със кротка топлина...

От дупка на капака - ей, по тавана,

танцува зайченце от светлина...

Зъл вятър вън напира и вилней,

а зайче огнено играе ли играй...

Очи гледат, сърцето весело се смей...

Танцувай, играй, мило зайченце, без край!

Къде ли си сега, зайченце любимо?

Къде остана детски смях неповторим?

Остана в миналото ти като живо.

спомен от скъп, най-скъп за мен, така незрим...

Живеем във времена бързи и модерни.

В апартаменти, удобства, коли...

При все това на спомена сме ний верни,

за случка някоя от него ни боли.