2 июн. 2015 г., 22:06

Ограбен живот

474 1 2

                                                      Ограбен живот

 

 

Как ограбва ни живота

крадец най-мил е на света.

На младостта е той пилота,

на вярата уханието и цвета.

 

Рисунки по челото  в окраска

наслагва всяка пролет, зима.

Усмивка скрита в маска.

Думите изгубват смисъл, рима.

 

Споменът с часове мълчи

за ласките, за тоз бездушен свят.

Някъде единствено стърчи,

ухаеш и разцъфнал цвят.

 

Когато морно набраздени устни

от жажда шепнат пак.

Дали животът ще отпусне

да се върнем в дните на хлапак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тони и Влади благодаря ви за всичко казано.от сърце ви благодаря.
  • Неведоми са господните пътища, Йони. Никой не може да ни каже, затова животът трябва да се живее пълноценно.

    Аз мога само да ти кажа - живей за себе си, отдай се на любимите си занимания, а той, животът, ще реши сам какво да прави. Не той, а ние сме подвластни на него. Пиши, пиши и пак пиши и ще бъдеш доволна!
    Поздравление и ведро настроение!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...