2.06.2015 г., 22:06

Ограбен живот

472 1 2

                                                      Ограбен живот

 

 

Как ограбва ни живота

крадец най-мил е на света.

На младостта е той пилота,

на вярата уханието и цвета.

 

Рисунки по челото  в окраска

наслагва всяка пролет, зима.

Усмивка скрита в маска.

Думите изгубват смисъл, рима.

 

Споменът с часове мълчи

за ласките, за тоз бездушен свят.

Някъде единствено стърчи,

ухаеш и разцъфнал цвят.

 

Когато морно набраздени устни

от жажда шепнат пак.

Дали животът ще отпусне

да се върнем в дните на хлапак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тони и Влади благодаря ви за всичко казано.от сърце ви благодаря.
  • Неведоми са господните пътища, Йони. Никой не може да ни каже, затова животът трябва да се живее пълноценно.

    Аз мога само да ти кажа - живей за себе си, отдай се на любимите си занимания, а той, животът, ще реши сам какво да прави. Не той, а ние сме подвластни на него. Пиши, пиши и пак пиши и ще бъдеш доволна!
    Поздравление и ведро настроение!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...