Ограбен живот
Как ограбва ни живота
крадец най-мил е на света.
На младостта е той пилота,
на вярата уханието и цвета.
Рисунки по челото в окраска
наслагва всяка пролет, зима.
Усмивка скрита в маска.
Думите изгубват смисъл, рима.
Споменът с часове мълчи
за ласките, за тоз бездушен свят.
Някъде единствено стърчи,
ухаеш и разцъфнал цвят.
Когато морно набраздени устни
от жажда шепнат пак.
Дали животът ще отпусне
да се върнем в дните на хлапак.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
