Ограбен живот
Как ограбва ни живота
крадец най-мил е на света.
На младостта е той пилота,
на вярата уханието и цвета.
Рисунки по челото в окраска
наслагва всяка пролет, зима.
Усмивка скрита в маска.
Думите изгубват смисъл, рима.
Споменът с часове мълчи
за ласките, за тоз бездушен свят.
Някъде единствено стърчи,
ухаеш и разцъфнал цвят.
Когато морно набраздени устни
от жажда шепнат пак.
Дали животът ще отпусне
да се върнем в дните на хлапак.
© Йонка Янкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
