3 февр. 2016 г., 22:37

Ограбена 

  Поэзия
300 0 2

Някой взе от мен доброто

и превърна го в стихия,

не онази горда и красива,

а с очи на самотата.

 

Някой взе от мен живота

и избърса ми лицето,

с нежен шепот ме попита-

защо не си щастлива?

 

Как да кажа, че

все се лутам из пустини

и черно-бели снимки,

как да му покажа,

че сълзите ми

не са били изтрити?

 

Плач и викове безкрайни

потушиха в мен душата,

не мога да обичам

тъй както преди

две години.

© Кристина Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??