Ограбена
Някой взе от мен доброто
и превърна го в стихия,
не онази горда и красива,
а с очи на самотата.
Някой взе от мен живота
и избърса ми лицето,
с нежен шепот ме попита-
защо не си щастлива?
Как да кажа, че
все се лутам из пустини
и черно-бели снимки,
как да му покажа,
че сълзите ми
не са били изтрити?
Плач и викове безкрайни
потушиха в мен душата,
не мога да обичам
тъй както преди
две години.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Антонова Все права защищены
