3.02.2016 г., 22:37 ч.

Ограбена 

  Поезия
299 0 2

Някой взе от мен доброто

и превърна го в стихия,

не онази горда и красива,

а с очи на самотата.

 

Някой взе от мен живота

и избърса ми лицето,

с нежен шепот ме попита-

защо не си щастлива?

 

Как да кажа, че

все се лутам из пустини

и черно-бели снимки,

как да му покажа,

че сълзите ми

не са били изтрити?

 

Плач и викове безкрайни

потушиха в мен душата,

не мога да обичам

тъй както преди

две години.

© Кристина Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??