Feb 3, 2016, 10:37 PM

Ограбена 

  Poetry
297 0 2

Някой взе от мен доброто

и превърна го в стихия,

не онази горда и красива,

а с очи на самотата.

 

Някой взе от мен живота

и избърса ми лицето,

с нежен шепот ме попита-

защо не си щастлива?

 

Как да кажа, че

все се лутам из пустини

и черно-бели снимки,

как да му покажа,

че сълзите ми

не са били изтрити?

 

Плач и викове безкрайни

потушиха в мен душата,

не мога да обичам

тъй както преди

две години.

© Кристина Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??