Някой взе от мен доброто
и превърна го в стихия,
не онази горда и красива,
а с очи на самотата.
Някой взе от мен живота
и избърса ми лицето,
с нежен шепот ме попита-
защо не си щастлива?
Как да кажа, че
все се лутам из пустини
и черно-бели снимки,
как да му покажа,
че сълзите ми
не са били изтрити?
Плач и викове безкрайни
потушиха в мен душата,
не мога да обичам
тъй както преди
две години.
© Кристина Антонова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
