3 февр. 2004 г., 19:19

Огън

1.8K 0 3
Замислена пред камината седя.
Тя ми се усмихва, и аз и се усмихвам.
Буен огън гори,
нищо не скъпи.
Едно дърво си отиде,изгоря.
И се питам аз сега:
Така ли си отива и човешката душа?

Толкова буйна и гореща
като мимолетна среща.

Подскачат пламъчета весели.
Спомени навяват те.
Но защо и те се скриват?
Дали не се измориха от палавата си игра?
Огънят угасва.
Остават само думите:
            Човеко,
                   живей сега!
             Живей,докато си жив!
  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да бе да.
  • Мирчето, не е задължително да се римува, но трябва да има поне елементарен ритъм, иначе идеята бива умъртвена от трудността на четенето.
  • За жалост като че ли само замисъла. Изпълнението не е на много високо ниво, но въпреки това се отнасям положително към стихотворението, нещо като кредит на доверие, който се надявам да се изплати с още творби с все по добро изпълнение, защото виждам потенциал в авторката. Мирослава, потенциала го имаш - развий го. Това става с писане, писане и пак писане. Но обръщай внимание и на стила, не е най-важното но лошия стил разваля замисъла. Всяко произведение е сплав от идея и изпълнение, като и двете са еднакво важни, но вторият компонент се развива с практика, а първия или го имаш или го нямаш - ти го имаш.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...