Mireto (Мирослава)
2 0
3 февр. 2004 г., 19:19

Огън 

  Поэзия
1605 0 3
Замислена пред камината седя.
Тя ми се усмихва, и аз и се усмихвам.
Буен огън гори,
нищо не скъпи.
Едно дърво си отиде,изгоря.
И се питам аз сега:
Така ли си отива и човешката душа?

Толкова буйна и гореща
като мимолетна среща.

Подскачат пламъчета весели.
Спомени навяват те.
Но защо и те се скриват?
Дали не се измориха от палавата си игра?
Огънят угасва.
Остават само думите:
            Човеко,
                   живей сега!
             Живей,докато си жив!  

© Мирослава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • да бе да.
  • Мирчето, не е задължително да се римува, но трябва да има поне елементарен ритъм, иначе идеята бива умъртвена от трудността на четенето.
  • За жалост като че ли само замисъла. Изпълнението не е на много високо ниво, но въпреки това се отнасям положително към стихотворението, нещо като кредит на доверие, който се надявам да се изплати с още творби с все по добро изпълнение, защото виждам потенциал в авторката. Мирослава, потенциала го имаш - развий го. Това става с писане, писане и пак писане. Но обръщай внимание и на стила, не е най-важното но лошия стил разваля замисъла. Всяко произведение е сплав от идея и изпълнение, като и двете са еднакво важни, но вторият компонент се развива с практика, а първия или го имаш или го нямаш - ти го имаш.
Предложения
: ??:??